Италиански поет. От 1295 участва активно в политическия живот на Флоренция. От 1302 живее в изгнание. Първите му поетични творби са свързани с школата долче стил нуово ("Нов живот" - автобиографично произведение в стихове и проза, в което възпява любовта си към Беатриче). Световната си известност дължи на "Божествена комедия" (1307-21), съставена от 100 песни в 3 части - "Ад", "Чистилище" и "Рай". Написана в алегоричен стил, поемата съчетава средновековните възгледи с идеите на настъпващия Ренесанс, сочи пътя за моралното и политическото възраждане на човека. Чрез нея се утвърждава тосканското наречие като литературен език на Италия. С философския трактат "Пир" поставя началото на художествената проза на италиански език. Пише и трактати на латински език - "За народната реч", "За монархията".