Германски поет и драматург. Теоретик на изкуството на Просвещението. Един от основоположниците на немския класицизъм. Ранното му творчество, свързано с "Буря и устрем", включва ярки граждански драми - "Разбойници", "Коварство и любов", "Дон Карлос", и жизнеутвърждаваща хуманистична лирика - ода "На радостта" и др. Разочарован от потъпкването на идеалите на Великата френска революция, развива тезата "за естетическото възпитание на човечеството" като средство за постигане на справедлив обществен строй. След сближаването си с Й. В. Гьоте и под влияние на И. Кант създава редица философски трактати - "Писмо за естетическото възпитание на човека", "За наивната и сантиментална поезия", философска лирика и най-зрелите си драми - "Валенщайн", "Мария Стюарт", "Орлеанската дева", "Вилхелм Тел", в които изобразява народа като движеща сила в обществото; с тях се утвърждава като най-големия драматург в немската литература.